В едно спокойно село живеел скромен човек. Той имал четири мангови дървета в своята градина. Всяка година дърветата го дарявали с изобилна реколта от сладки, сочни манго плодове. Това количество било напълно достатъчно за него, за семейството му и дори за някой път да подари на съседите си.
В горещите следобеди той обичал да си почива под сянката на едно от дърветата, наслаждавайки се на спокойствието и прохладата.
Един ден покрай него минал амбициозен търговец. Като видял хубавата градина и просторната земя наоколо, той се приближил и рекъл:
-Приятелю, защо не посадиш още няколко мангови дървета? Имаш място поне за още четири, дори за осем!
Човекът спокойно го попитал:
-А защо ми е да го правя?
Търговецът с ентусиазъм обяснил:
-Ако посадиш още дървета, ще имаш повече манго. Ще можеш да го продаваш на пазара и да спечелиш пари.
-И после? – попитал човекът.
– С парите ще можеш да наемеш работници да се грижат за градината ти. Ще посадиш още повече дървета и ще увеличиш печалбите си. Ще станеш богат човек!
– А след това? – попитал отново човекът с усмивка.
– Тогава – възкликнал търговецът – ще можеш да си почиваш спокойно под сянката на своите мангови дървета, без да се трудиш!
Селянинът погледнал нагоре към широката корона на манговото дърво, под което вече си почивал, и с ведрина отвърнал:
– „Но аз вече го правя.“
Търговецът замълчал, а вятърът леко разлюлял листата над тях.
Истинското богатство е в умението да се наслаждаваме на простите радости на живота, без да ставаме пленници на ненаситните желания. Често преследваме нещо, което вече притежаваме, без да го осъзнаваме. Удовлетворението не идва от количеството, а от спокойствието на ума и сърцето. 🤍
***
Shanti Path 