Затварям очи и се пренасям там – под манговите дръвчета, в далечни земи. Обгърната в тишина, насред цветни градини, озарена от слънчева светлина, като огнено кълбо, бавно спускащо се от небето.
Тези дървета имат душа, с която сякаш сме се срещали и преди, носеща със себе си усещане за подслон и …топлина нежно галеща моята душа. Усещам любов, но и тъга, че не съм там.
И все пак, виждам ги, усещам ги, помня ги. Странно е. Те са част от мен, ние сме Едно. Наречено Любов. Наречено Светлина и това е тя, моята…Душа, вечно тлееща искра.
Не съм сама в близостта, знам че е така.
***
Ние сме малките искрици от един много голям пламък, а този пламък е първоизточникът на всичко, което е било и на всичко, което ще бъде.
Келтска мъдрост
***
~ Tова споделено пространство е отворено за всички, насърчавайки взаимно уважение, разбирателство и хармония. ~
Shanti Path 