На среща с Живота

Животът е изпълен с предизвикателства и изненади, понякога носещи радост, друг път тъга, но и дълбока, често незабелязана мъдрост.

Приятни или не, това няма голямо значение. Смисълът не се крие в оценките и мненията, които формираме за всичко и всички около нас. Когато се опитваме да категоризираме и поставяме в рамки ситуации и хора, изграждаме невидими, но осезаеми стени, между себе си и другите, между себе си и пълноценното съществуване.

Усещам, че това е един от начините, по които търсим илюзията за сигурност чрез познатите и удобни рамки.

За момента разпознавам три вида илюзии.

Първата е общата илюзия на материалния свят, в който живеем. Тази, която мнозинството поддържа. Тя ни обгръща със своята повърхностна сигурност, където всичко изглежда подредено и познато, но всъщност е ограничено от рамките на установени вярвания и социални норми. Този свят ни предлага ясни категории, правила и сигурност, но цената е стесняване на възприятията ни и затваряне в познатото. В същото време, ако сме готови да отворим сърцата и очите си, той може да бъде и място на възможности за учене през целия живот. Тази илюзия е платното, върху което рисуваме своите представи за живота, понякога забравяйки, че то е само една от многото перспективи, а не абсолютната истина.

Втората е личната илюзия, тази, която носи вдъхновение и ни кара да навлезем дълбоко в себе си чрез самонаблюдение и размишления. Тази илюзия често е многопластова. Тя носи в себе си както светлина, така и сянка. Както казва Ницше: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Тя може да ни отведе до различни заблуди, когато не е в баланс с другите две илюзии, но също така може да бъде източник на пробуждане, вдъхновение и разширяване на съзнанието. Личната илюзия ни помага да търсим смисъл в хаоса на живота и да творим нови начини на съществуване, да създаваме „танцуващи звезди“ в себе си. Тя е пътят, по който опознаваме себе си, понякога труден, но винаги дълбоко човешки и необходим.

Третата илюзия е тази на мистиката или на дълбоката вътрешна истина, която носи искрата на нещо по-голямо от нас самите. Тя изисква други честоти и вибрации, повече мекота, интуиция и отворено сърце. Тази илюзия ни отвежда на среща с непознатото и необяснимото, далеч отвъд познатите рамки и ограничените възприятия. Там, където вече няма стени, няма граници, няма нужда да търсим сигурност в категории или определения. Там, където времето и пространството не съществуват като отделни понятия. Там остава само една истина, чистата, безкрайна любов, която свързва всичко и всички.

Именно в тази илюзия, намираме дълбокия покой, който не идва от контрола, а от пълното доверие към живота, с всичките му тайни и неочаквани дарове. Това е онова пространство, в което започва свободата да бъдем истински себе си, свързани, съпричастни и смирени.

Но именно състоянието на баланс между тези илюзии ме учи да приемам живота такъв, какъвто е, с всичките му противоречия и красота. Тук, където всичко е в движение, те вече не са нужни.

И тук идва ключовата роля на доверието, раждащо се чрез приемане на ограниченията, чрез осъзнаването им и присъствието. Да бъдем тук и сега, без да оценяваме, без да търсим сигурност в рамките.

Доверието ни освобождава от тежестта на илюзиите, както тези, които сами сме създали, така и онези, заложени във времето. С него си позволяваме да видим живота по-ясно, да сме уязвими, непринудени, гъвкави и креативни.

Това доверие, което градим към себе си, към другите и към живота, не е наивна вяра, а дълбоко осъзнато приемане на несигурността и променливостта. Когато спрем да се съпротивляваме, илюзиите започват да падат, а ние ставаме по-свободни, смирени и истински.

Разчупването на ограничените вярвания не е лесен процес, понякога може да бъде болезнен, друг път объркващ, но впоследствие ни освобождава. Вярвам, че постепенно ни води към повече откритост и по-автентичен начин на свързване със себе си и с другите.

И може би точно в това се състои срещата ни с Живота, да го посрещнем без маските на илюзиите, но и без нуждата да ги отричаме. Да му позволим да освети кои сме, когато се събудим за момента и за себе си. В тази среща няма обещание за сигурност, но има обещание за истина. А понякога това е всичко, от което душата ни има нужда.

***

~ Това споделено пространство е отворено за всички, насърчавайки взаимно уважение, разбирателство и хармония. ~